Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! ♥ Любен КАРАВЕЛОВ
Райско, майско, гиздаво, трендафилно. С кръшните Каравелови описания, назаем от „ Маминото детенце ” 
Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял " шкембе-чорбасъ " в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, - той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите столетия на българската история, които са цялостни с хиляди велики с славни подвизи, с Димостеновски красноречия, Aтиловски походи, с Ватерловски сражения и прочие и прочие Който те е пил веднаж, той в никакъв случай не може да те заборави, а който те попива честичко, той оставя в българската история по няколко изключително значими психически революции. И аз съм те пил в миналото си, и аз съм се наслаждавал от твоя мирис, и аз съм имал наслаждение да изпитам твоята наслада...
Ох, вярваш ли, и до тая минута помня твоите животворящи сили и твоето нравствено и физическо значение. Когато те пият смъртните богове, то усещат такава забележителна наслада, каквато не усеща дори и оня, който гладят вечер преди да заспи по петите, нито пък оня, комуто Господ Бог е оказал помощ да получи завещание от непредвидена страна. А каква е твоята прозрачност, каква е твоята белота! Сребро, безценен камък, сълза, капка от роса, хрустал, който виси в черкова на полиелеите... Вземете билюрова чаша, измиите я добре, налейте я до половина с тая божествена мокрота, закрийте с два пръста лявото си око и погледнете в нея с дясното... Охо-хо-хо, сълза, да я вземе демон! Разбира се, че в случай че всичкото това да не би било доложителна математическа истина, то казанлъчени не би били казанлъчени, а били би... да вземем за пример сопотненци или калоферци, а галоган-бейовците не би могли да наторят с имената си всемирната история. Тъй е то! А Захара е седнала, та ни се гордее със своите милинки, Ени Захара - със своите баклави, Пловдив - със своите кокони и с киселото мляко на арапина при шадраванът, Търново - със своите ханове и с " Малтичкината ария ", Габрово - със своите похлупци и с каменния мост, Едрине - със своята халва и със своето народолюбие, Цариград - със своя рахат-локум, Станимака - със своето калугерско потекло, Ахело-Бургас, - със своята солена риба, Русчук - със своите калдаръми и Краставо село - със своите тикви! Смешни градове, смешни жители! Ако не е допустимо да съпоставяме Париж с Женева и Лондон с Оряхово, то не е допустимо да съпоставяме и Казанлък с... с какво и с кого би вие желали? - да речем с Дъбене.
Но Казанлък има и друго още по-важно предимство... Въобразете си, че вие сте пасажер и че влазяте пръв път в тоя трендафилен град. Гледайте добре. Аз ви убеждавам, че първите ваши усещания ще бъдат обворожителни. Захваща се майската пролет, дърветата се накитват с нежни и нежни листенца, полето се покрива с цветя, славеи сладко пеят, пиленца чуруликат на дясно и на ляво, всичко става радостно, благо и прелестно, дори и воздухът се напълва с някаква си успокояввща безметежност; а сред всичко това, като Венера сред своите нимфи, се червенеят трендафиловите градини и използват всичките си старания да погъделичкат носовете ни, да изнесат на тип своите свърхестествени прелести и да ни покажат своето предимство в природата...
Но и това още не е всичко. Ако обичате прелестите на природата, то обърнете своето внимание и на млекопитающето се царство, а точно на Евините синове и дъщери, на които предостатъчно постоянно завижда трендафилът и които имат цялостно право да се нарекат царьове и царици на природата. Черни очи, вити вежди, бели лица, хримизни бузици, алени устници, дълги клепачи, тънки снаги, високи гърди... Ох, не говорете ми повече, тъй като аз имам бит да дремя по доста и да сънувам разнообразни сънища... Ако ви се случи да идете в Казанлък, то вежете сърцето си с козиньова ортама, тъй като прекомерно елементарно можете да останете без кръвочистител... Вас ще да окружат няколко миловидни ангелчета, ще ви погледнат няколко очарователни очи, ще да ви се поусмихнат няколко нежни устеца, и, всичкото това се отличава с такова ангелско виражение, и всичките тия неща блестят с такава благост, щото единствено по знак вие свободно можете да им дадете сърцето си. С една дума, който от вас и да би погледал на тия гиздави създания, които порастват, младеят и стареят в този земни парадайс, той безусловно би трябвало да си зададе въпрос: за какво аз не съм се родил, за какво не съм израсъл и за какво да не умра в тоя град?
Бил квас месец. Ако природата през тоя месец и да е богата съвсем на всички места, само че ние, както споделих към този момент нагоре, не смееме да съпоставяме с Казанлък ни най-прелесгнииге страни под ясното небе, тъй като е ужасно да не оскърбиме трендафила и алените устници на казанлъченките Слънцето се посочило на восток и простряло своите златни лучи над райската градина, из която се разхождали няколко стотини млади и нежни създания. Казанлъшките момиченца събирали трендафил. И всичките тия ластавички пеят, подскачат, смеят се, радват се и напълват воздуха с разнообразни възклицания! Не зная вие по какъв начин, а моя благосклонност в никакъв случай не би са отказала да поживее сред тия радостни чучулиги барем един ден, барем един час... Разказват, че казанлъчени, а изключително казанлъченки, мислят и работят под въздействието на своите минутни усещания и че тяхното своенравие, което прилична росата в техните трендафилени градинки, не са в положение да унищожат ни старостта, ни тежкият живот, ни страшната реалност. А от какво произлиза всичкото това? От растителността, която ги окружава. Трендафилът живее малко, само че неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многолетното съществуване на върбата. Ако е живот, да бъде живот, а в случай че е сънливост, - да бъде сънливост - средата в никакъв случай не може да се назова самодоволство. Казанлъчени имат цялостно право.
Избрано от: „ Маминото детенце ”, Любен Каравелов
Снимка: lit.libsofia.bg
